Крепост
АПОЛОНИЯ, Созопол
Созопол
е най - старият град по българското черноморско крайбрежие. Разположен
върху живописен полуостров, той се намира в югоизточната част на България – на
около 30 км от Бургас.
Проучванията
на созополското пристанище свидетелстват, че тук има живот от края на второто и началото на първото хилядолетие
преди Христа. Тогава на
югозападния черноморски бряг се заселват траките. Според Херодот това е
тракийското племе скирмиади, които имали славата на опитни рудари и поддържали
търговски връзки с целия Егейски свят.
В края
на V в. пр. Хр. на това място
е изградено първото селище, първоначално обитавано от рибари, земеделци,
скотовъдци и металурзи, които добивали руда от близкия Медни рид.
Самият град обаче възниква през 610 г. пр. Хр., когато гръцки заселници от
градовете Милет и Фокея основават тук колония с името Антеа. Благодарение на
отличното си разположение, още през първите векове колонията претърпява
забележителен разцвет и бързо се превръща в търговски център. Следва
преобразуването му в полис (град-държава) и новото име - Аполония.
По това време съществуват много градове с подобно име и като допълнение в
името на днешен
Созопол се слага Понтика, което в превод означава черноморска. Аполония
произлиза от бог Аполон, на който бил посветен храм с колосална статуя на бога,
издигаща се на височина 12-13 метра. Полисът e поддържал
активни връзки с големите центрове на Гърция Милет, Атина, Коринт, Хераклея
Понтийска, островите Родос, Хиос, Лесбос, Египет и други. От края на VI в. преди Христа Аполония започва да сече собствени монети. Значението на
активната търговия по море и корабоплаването обуславя и приемането на котвата
като емблема на полиса, сечена и върху монетите.
Аполония
успява да запази независимостта си и по времето на военните кампании на Филип
II Македонски (342-339 г. пр. Хр.) и Александър Македонски (335 г. пр. Хр.)
През
72 г. пр.н.е. градът е ограбен от римляните, предвождани от пълководеца Марк Лукул. Той превзема града и отнася със себе си известната статуя на бог Аполон от светилището,
след което я поставя
на Капитолия в Рим.
До IV в. Созопол се възстановява
и възвръща загубената си слава на важен търговски и културен център. По това
време Римската империя християнството става официална религия. Езическите
светилища са разрушени и на тяхно място се появяват християнски храмове. Градът
попада в границите Византия и приема новото си име Созополис, означаващо „град
на спасението“.
Аполония става български град през 705
г., когато император Юстиниан II отстъпва
южночерноморската област на България заради заслугите на хан Тервел за
връщането му на трона. Оттук нататък започва историята на най-мощната българска
крепост в югоизточната част на страната. През 812 г. за неин управител хан Крум назначава кавхан
Иртаис - вторият човек в държавната йерархия на средновековна България, а древният град се превръща в главно българско
пристанище на Черно море.
През периода на Второто българско царство (1185-1396) ролята на крепостта е
от особено важно значение. Естествено защитеното пристанище става примамлива
цел за византийски, венециански и генуезки нашественици, заради разрастналата
се в укрепения град морска търговия. Това кара цар Светослав Тертер (1300-1321)
да направи Созопол център на свой личен феод и база на малка военна флотилия,
която да респектира търгуващите на черно нашественици от Генуа.
Навярно това
е причината, поради която Генуезкият сенат забранява през
1316 г. със специален декрет търговията с България през крепостта Созопол.
През 1366 година при похода на граф Амадей VI Савойски към българското
Черноморие (1366-1367) градът е превзет и продаден на Византия. През 1453
година след дълга обсада и въпреки помощта на венециански и генуезки кораби,
градът пада във властта на османските турци. За да се съобразят със закона на
империята – християнските църкви да не са по-високи от турчин, яхнал кон, всички
храмове са сринати. На тяхно място местното население построява малки
параклиси, съществуващи и днес.
През
1629 година всички манастири и църкви в Созопол са опожарени и унищожени от
турците. След опустошенията Созопол отстъпва водещата роля в региона. По време
на Руско-турската война (1828-1829) на 15 февруари 1829 година руският флот
извършва десант под ръководството на контраадмирал Михаил Николаевич Кумани в
Созопол и го завзема. След подписването на Одринския мирен договор от 1829
година, Созопол е върнат на Османската империя.
Като
начало на археологическите проучвания в района на днешен Созопол се счита 1904
година, когато откритите от френски археолози антични артефакти са предадени
във фонда на Лувъра в Париж. Сред тях са рисувани антични вази от
родоско-йонийски тип от 17-19 век преди Хр., позлатен венец на тракийски
владетел, изящен бюст от варовик на аполонийска жена от 3 век преди Хр. От 18 -
19 век са запазени църкви и множество къщи от дърво и камък, създаващи
архитектурен облик на днешен Созопол. Старинните икони и дърворезбени
иконостаси представят постижения на художествените занаяти от това време.
От 2010
година в старата част на града се провеждат мащабни археологически разкопки,
които довеждат до откриването и реставрирането на източните и южните крепостни
стени, южната крепостна порта, средновековен митнически пункт, керамични и
металургични пещи, леярни. През зимата на 2011-2012 година екип български
археолози разкриват една едноапсидна църква, една базилика и древен християнски
некропол. В Созополския залив са открити и многобройни каменни котви и щокове,
които свидетелстват за активно корабоплаване(бронзовата епоха).
internet internet click here 150 internet internet more information here 151 internet internet 152 internet resource blog 153 internet resource website 154 internet resource internet 155 internet resource resource 156 internet resource visit here 157 internet resource click here 158 internet resource more information here 159 internet resource 160 internet visit here blog 161 internet visit here website 162 internet visit here internet 163 internet visit here resource 164 internet visit here visit here 165 internet visit here click here 166 internet visit here more information here 167 internet visit here 168 internet click here blog 169 internet click here website 170 internet click here internet 171 internet click here resource 172 internet click here visit here 173 internet click here click here 174 internet click here more information here 175 internet click here 176 internet more information here blog 177 internet more information here website 178 internet more information here internet 179 internet more information here resource 180 internet more information here visit here 181 internet more information here click here 182 internet more information here more information here 183 internet more information here 184 internet blog 185 internet website 186 internet internet 187 internet resource 188 internet visit here 189 internet click here 190 internet more information here 191 internet 192 resource blog blog 193 resource blog website 194 resource blog internet 195 resource blog resource 196 resource blog visit here 197 resource blog click here 198 resource blog more information here 199 resource blog 200 resource website blog 201 resource website website 202 resource website internet 203 resource website resource 204 resource website visit here 205 resource website click here 206 resource website more information here 207
През 1974 година старият град
е превърнат в Архитектурен и археологически резерват Старинен Созопол. Една от най-интересните
постройки там е църквата „Св. Богородица“, датираща от XV в. Тя е построена
върху руините на съществуващ преди това християнски храм и е наполовина вкопана
в земята, за да може законът на империята за размера на църквите да бъде
спазен. Реставрирана е през XVII в., когато дебърски майстори-дърворезбари
изработват едни от най-забележителните иконостаси в България. Днес църквата е
действащ храм и е вписана в списъка на ЮНЕСКО със световни културни
забележителности. Освен резервата, емблематична забележителност
за града е и архитектурният исторически музей „Южна крепостна стена и кула“.
